Такива обичайни действия като дишане, преглъщане, кихане, мигане - възникват без контрол от страна на съзнанието, са вродени механизми, помагат да оцелеят на човек или животно и гарантират запазването на даден вид - всичко това са безусловни рефлекси.
IP Павлов, учен-физиолог, посвети живота си на изучаването на по-висока нервна дейност. За да разберем какви са безусловните човешки рефлекси, важно е да се разгледа смисъла на рефлекса като цяло. Всеки организъм, който има нервна система, извършва рефлекторна активност. Рефлексът е сложна реакция на организма на вътрешни и външни стимули, провеждана под формата на рефлексен отговор.
Некондиционираните рефлекси са генетични вродени стереотипни реакции, в отговор на промени във вътрешната хомеостаза или в условията на околната среда. За появата на некондиционирани рефлекси на специални условия това са автоматични реакции, които могат да се провалят само при тежки заболявания. Примери за некондиционирани рефлекси:
Еволюцията на човека през вековете се придружава от промяна в генетичния апарат, избора на атрибути, които са необходими за оцеляването в заобикалящата природа. Нервна система стана изключително организирана материя. Каква е значимостта на безусловните рефлекси? Отговорите могат да бъдат намерени в произведенията на физиолозите на Сеченов, И.П. Pavlova, P.V. Симонов. Учените разграничават няколко важни функции:
Основният знак на безусловните рефлекси е вродена. Природата се погрижи всички важни за живота в този свят функции да бъдат надеждно записани върху нуклеотидната верига на ДНК. Други характеристики:
Некондиционираните рефлекси имат различен тип класификация, I.P. Павлов първо ги разпределя на: прости, сложни и сложни. При разпределението на некондиционираните рефлекси от фактора, заеман от всяко създание на определени пространствено-времеви региони, P.V. Симонов раздели типовете неоконседирани рефлекси в 3 класа:
Възбудата и инхибирането са важни вродени функции на по-висока нервна активност, които осигуряват координирана активност на организма и без която тази дейност би била хаотична. Спирането на некондиционираните рефлекси в процеса на еволюция се превърна в сложен отговор на нервната система - инхибиране. IP Павлов разграничава 3 вида инхибиране:
Горепосоченият материал се занимава основно с темата, която рефлекси се наричат безусловна, но има и друга категория рефлекси - условни, които са не по-малко важни за този вид. Стойностите и разликите на условните рефлекси от некондиционираните такива:
Стойността на некондиционираните рефлекси като ориентиращия, защитен генитал е от голямо значение за запазването на потомството и вида като цяло. Такива рефлекси се наричат инстинкти. Вродени поведенчески програми, инстинкти, в противовес на неподдържани прости рефлекси: кихане, мигащи, са сложни последователни вериги от неокондитирани рефлекси.