По-висока нервна активност
По-високата нервна активност (ННД) е неврофизиологичен процес, който се осъществява в кората и най-близкия подкорек на мозъка по време на различни процеси, свързани с условни рефлекси. Тези процеси включват формирането, функционирането и изчезването на рефлекси, не само при хора, но и при животни. Характеристиките на по-високата човешка нервна активност са изследвани и изброени от ИП Павлов.
По-висока нервна дейност на човек - Основи
Сред основните понятия за по-висока нервна активност са преди всичко временна връзка и условен рефлекс. Доказано е, че по същество дейността на всяко отделение на човешката централна нервна система е рефлексна и изпълнява сигнални функции, което позволява на тялото да реагира на условни стимули, което е физиологията на по-висока нервна активност.
Според доктрината за по-висока нервна активност, всичко се състои само от два процеса: възбуда и инхибиране. Първият от тях осигурява основата за формирането на някои временни връзки и условни рефлекси, но ако усложнения рефлекс остава неподдържан от безусловния, тогава той изчезва. Това изчезване е процес на инхибиране.
Модели на по-висока нервна активност
Има само пет закона, които формират характеристиките на по-висока нервна активност. Те включват следните твърдения:
- укрепването на неутрален стимул безусловно води до формирането на нови временни връзки;
- ако условното стимулиране не се поддържа от безусловно, неизбежно ще има изчезване на временни връзки;
- във всеки случай облъчването и концентрацията на нервните процеси са задължителни;
- нервните процеси са обвързани чрез взаимна индукция;
- формирането на динамични стереотипи, които са сложни динамични системи на рефлексите.
По-високата нервна дейност винаги е предмет на тези закони и това важи не само по отношение на хората, но и по отношение на животните, както доказа Павлов с известното си куче Павлов.
Видове повишена нервна активност
Поведението и повишената нервна активност са неразривно свързани. Това потвърждава теорията за видовете БНД, което е пълното количество вродени и придобити свойства на нервната система. В зависимост от хода на процесите на възбуда и инхибиране Павлов разграничава четири основни типа, които се различават в способността си да се адаптират към ситуацията и тяхната устойчивост на стрес.
- Видът на БНД е силно небалансиран (холеричен). Силно развълнуван, слабо инхибиран, в трудни ситуации, подложени на различни видове нервни разстройства. При желание е възможно развитието на по-висока нервна активност, обучението на инхибирането и значително подобрение.
- Тип VND балансиран инертен (флегматичен). Този тип се характеризира със силни процеси и възбуждания и задръжки, въпреки че в този случай те са доста неподвижни и преминаването от един процес към друг е доста трудно.
- Тип БНД силно балансиран мобилен (sanguine). Този тип се характеризира с еднакво силни процеси на възбуда и инхибиране, при условие, че те имат отлична мобилност и динамика, което позволява на човек лесно да превключва, да се адаптира към различни видове медии и да показва стабилност в неверни ситуации.
- Тип БНД слаб (меланхоличен). В този случай и двата нервни процеси протичат слабо, поради което човек едва се адаптира към околната среда и е обект на голям спектър от нервни заболявания.
Доктрината за видовете нервна дейност дава възможност за по-задълбочено изучаване на умствените процеси и играе важна роля в развитието на съвременните науки.