Раждането на дете със сигурност е важно и повратна точка за всяко семейство. Но освен емоционалното, това събитие има и държавно значение, защото се роди нов гражданин на страната, чийто живот, както всички останали, трябва да бъде регламентиран от съответните закони. Основните въпроси, свързани с осигуряването на живота на детето за постигане на неговата независимост, се регулират от редица законодателни документи, включително Семейния кодекс, в който се посочват правата и всички видове задължения на родителите.
След анализа на документа е възможно да се идентифицират основните разпоредби, които ще изяснят разбирането за дефинирането на правата и различните отговорности на родителите спрямо децата, както и механизми за регулиране на спазването и изпълнението им.
Основания за определяне на правните взаимоотношения между родител и дете
- Майката е обвързана с кръв към детето, така че след раждането на детето тя автоматично получава всички права и задължения и трябва да ги спазва.
- Бащата се определя в зависимост от семейното положение на майката. Ако жената е женена, има "презумпция за бащинство", т.е. бащата на детето се счита за съпруг.
- Ако жената не е омъжена, бащата на мъжа е регистриран като бащата на детето, който е изразил желание и е подал съответна молба до службата по вписванията.
- В случаите на отказ на бащата на детето да признае този факт и в резултат на това да поеме отговорност за възпитанието и поддръжката си, майката има право да поиска признание по бащинство чрез представяне на доказателства и преминаване експертиза ,
- Ако родителите са били омъжени, но са разведени, бившият съпруг може да бъде признат за баща на детето, ако детето се роди не по-късно от 300 дни след прекратяването на брака.
Права и задължения на родителите към децата
- отглеждането на дете е не само неотменимо задължение, но и абсолютно право;
- родителите са длъжни да подкрепят финансово децата си;
- родителите са отговорни за здравето и безопасността на децата си;
- родителите са длъжни да внушат на детето основните норми на морал, морал и права в сила в обществото;
- родителите са длъжни да осигурят на детето си пълно средно образование и следователно имат право да избират училище, разчитайки на мнението и желанието на детето;
- родителите не могат да упражняват своите права и задължения в ущърб на детето, т.е. да използват неговата позиция, за да му причинят физическа и психическа вреда;
- ако родителите не живеят заедно, този факт не отнема от тях необходимостта от изпълнение на задълженията на родителите при отглеждането на деца;
- Отделно живеещите родители също имат право да си взаимодействат и да комуникират с детето си и ако другата страна се опитва да ги ограничи, те могат да защитят правата си в съда и да вземат официално решение от компетентните органи.
Съгласно законите за задълженията и правата на родителите, те са задължени да ги спазват и изпълняват, докато детето бъде признато за отделен, напълно независим човек. Това е възможно в следните случаи:
- детето достига законната възраст, т.е. конкретна възраст от 18 години;
- в случай, че детето все още не е достигнало възрастта за гореспоменатата възраст, но с разрешението на родителите вече е сключил правен брак;
- ако детето е признато на 16-годишна възраст като напълно независима - в случай на еманципация.
Поради редица причини, определени също в закона, например поради нетрудоспособност или злоумишлено неизпълнение на задълженията, родителите или един от тях може да бъде лишен от правата на детето. В този случай те не могат да общуват с детето, да го образоват, да влияят. Но този факт не ги освобождава от задължението да предоставят на детето материални средства.