Съзнанието и знанието са едни от най-належащите проблеми на философията. Невъзможно е да се знае собственото съзнание, дори ако човек се опитва да се отдели от него. Невъзможно е "да се измъкнем", смята философията съзнание през призмата на отношението му към всичко.
Съзнание и познание във философията и психологиятаСъзнанието позволява на човек да се движи в околната среда. Всеки обект във вселената е надарен със своето значение. Човекът използва своето съзнание чрез познание. Съзнанието ни помага да отразяваме света около нас, така че ние преживяваме емоции , мислим и се опитваме да разберем реалността. Според философите, съзнанието подчинява човека на неговите желания и цели. Зигмунд Фройд направи много голям принос в тази област. Той вярваше, че неврози, панически атаки и безпокойство възникват на фона на желания, които по някаква причина не са били осъществени, но са останали в съзнание. Така "аз" се притиска между желанията и нагласите, приети в обществото. Например, Фройд счита религията за форма на социална невроза.
Дейността на съзнанието е насочена към познанието. Лицето е надарено с когнитивна нужда. Всеки от нас се стреми да разбере неизвестното и да обясни неразбираемото. На този фон съществуват различни идеи и теории. Много хора се опитват да изразяват чрез креативност. Това е съзнание и познание, които притискат хората към творчеството, което също допринася за личното развитие.
Методът на познаване на човек от неговото творение все още не е намерен. Можем да се опитаме да изградим теории, но на този етап от еволюцията хората не могат да познават своето съзнание. За да се направи това, е необходимо да се отиде отвъд него, което е изпълнено с големи усложнения.
Много източни мъдреци и шамани са се научили да надхвърлят тези граници на собственото си съзнание, но тези методи не са подходящи за обикновени необучени хора, така че е много важно да се занимавате с духовни преследвания и практики. Според мъдреците, тези методи разширяват ума и помагат да се намерят отговори на възникналите въпроси.