Принципът на детерминизма
Принципът на детерминизма е доста общоприет термин, който показва, че човешката психика се определя предимно от начина й на живот и в резултат на това може да претърпява различни промени успоредно с начина на промяна на начина на живот. Ако при животните развитието на психиката протича по прост начин чрез естествения подбор, тогава по-сложни закони са в сила по отношение на човека - закона за социалното развитие и т.н.
Теория на детерминизма
За пръв път в науката разсъжденията по тази тема идват от теорията на марксизма, където се дава материално обяснение на много социални феномени, както и някои реални закони за развитието на обществото. Този материал служи като основа за по-нататъшния ход на научната мисъл във връзка с определени специфични свойства на човешката психика и съзнание.
На първо място, принципът на детерминизма е свързан с темата за природата и същността на психичните явления. Разработвайки директно по време на процеса на овладяване на диалектически-материалистичен светоглед, детерминизмът на подхода в психологията беше от голямо значение. По време на горчивата философска борба, която се състоя през ХХ век, понятието за детерминизъм също беше в челните редици. Той бързо спечели популярност и замени много по-ранни концепции, например, интроспективна методология и съответния подход.
Концепцията за детерминизма е истински пробив: ако по-рано психиката се смяташе за някакъв отделен феномен, който на практика не може да бъде повлиян отвън и не проявява същността си в човешкия живот, сега психиката е разпознавана като пластична, гъвкава, променяща се и отворена за изследване. На мястото на субективното самообладание възниква обективен подход, който веднага повдига много психологически изследвания. Това е, което направи възможно да се научим какво е способно да повлияе на човека, да характеризира количествено и качествено всички открити типове стимули, да определи реакции и поведение и да направи сравнителна характеристика на всички получени резултати.
Ученият LS Vygotsky донесъл на науката най-важната културно-историческа концепция. Това лечение привлича вниманието към спецификата на висшите умствени функции. Най-важната в тази връзка е идеята, че естествените механизми на психичните процеси се променят в хода на онтогенетичното развитие на човек, който се проявява под въздействието на различни социални и исторически фактори в резултат на това, че човек поглъща продуктите на човешката култура в хода на своето взаимодействие с другите.
Доктрината за детерминизма продължава развитието си в рамките на идеята на учените, че не само човек със специфични черти на психиката се противопоставя на външния свят, но и човек в действие, който не само може да възприема реалността, но и да я трансформира. Така, социалният детерминизъм предполага способността на човек да възприема социалните действия, 
култура в най-широкия смисъл на думата, както и да взаимодейства със света в процеса на своята дейност.
Един от вариантите, които позволяват да се разгледа принципът на детерминизма, а не на теория, а на практика, е да се реши проблемът как психиката се свързва с мозъчната активност. Смята се, че психиката е една от многото функции на мозъка и са проведени различни изследвания за идентифициране на механизмите на мозъчната активност, резултатите от които в крайна сметка стават психични явления. Така на определен етап детерминизмът определя физическите закони във връзка с психиката.