Всички родители мечтаят за растящите им деца да успеят да комуникират със своите връстници. В края на краищата, чрез комуникацията с децата се формират характерът, видът на поведението в обществото и личността. Ето защо социалната адаптация е толкова важна за децата в предучилищна възраст. Приемайки всеки отбор, хората се нуждаят от време, за да свикнат и да се "разкрият" себе си, но децата се научават да живеят в екип, който пряко засяга тяхното развитие.

Социални характеристики на детето

Социалното развитие на децата в предучилищна възраст включва процеса на асимилиране от децата на ценностите, традициите и културата на обществото, както и социалните качества на личността, които помагат на детето да живее комфортно в обществото. В процеса на социална адаптация децата се учат да живеят според определени правила и да вземат предвид нормите на поведение.

В процеса на общуване детето придобива социален опит, който му осигурява непосредствена среда: родители, учители в детска градина и връстници. Социалната компетентност се постига благодарение на това, че детето активно комуникира и обменя информация. Социално не адаптираните деца най-често отхвърлят опита на други хора и не влизат в контакт с възрастни и връстници. Това може да доведе до асоциално поведение в бъдеще поради неасимилирането на културните умения и необходимите социални качества.

Всяка дейност има цел, а способността на детето да постигне цел му дава увереност в себе си и дава представа за неговата компетентност. Усещането за важност пряко отразява оценката на обществото и влияе върху самочувствието му. Детското самочувствие пряко засяга тяхното социално здраве и поведение.

Методи на формиране на социалния опит на децата

За да се развие хармонично личността на детето, социалното развитие на децата трябва да се основава на холистична образователна система. Методите, които влияят върху формирането на социалния статус на детето, включват следните дейности:

  1. Дейност на играта: в играта децата се опитват да развият различни социални роли, които ги карат да се чувстват като пълноправни членове на обществото.
  2. социалния статус на детето
  3. Изследване : обогатява опита на детето, което му позволява да намери решения сами.
  4. Предметна активност : позволява на детето да научи за света и задоволява познавателните му интереси.
  5. Комуникационна дейност : помага на детето да намери емоционален контакт с възрастен, да получи подкрепа и оценка.

По този начин, когато се създават условия за социално развитие на децата, е необходимо не само да се прехвърли социалния опит към тях под формата на знания и умения, но и да се допринесе за разкриването на вътрешния потенциал.