Съгласете се, понякога има моменти, когато искате да погледнете в мислите на вашия събеседник, за да видите веднага истинското му лице. Във философията понятията за съзнание и език са тясно свързани и това предполага, че човек може да познава вътрешния свят на човек, като анализира какво казва и как.
Език и език съзнание хората имат пряко влияние един на друг. Освен това те могат да се научат да управляват. По този начин, подобрявайки речта си, човек прави положителни промени в своето собствено съзнание, а именно способността обективно да възприема информация и да взема решения.
Струва си да се отбележи, че отдавна във философията такива мислители като Платон, Хераклит и Аристотел са изследвали връзката между съзнанието, мисленето и езика. В древна Гърция това се възприема като едно цяло. Не е чудно, че това се отразява в такава концепция като "лого", което буквално означава, че "мисълта е неразделна от думата". Училището на идеалистическите философи разглежда основния принцип, че мисълта като отделна единица не може да се изрази устно.
В началото на 20 г. чл. има ново направление, наречено "философия на езика", според което съзнанието влияе върху светогледа на човека, неговата реч и, следователно, комуникацията с другите. Основателят на тази тенденция е философът Вилхелм Хумболт.
В момента повече от дузина учени се занимават с търсенето на всички нови връзки между тези концепции. По този начин, последните медицински изследвания показват, че всеки от нас в нашето мислене прилага визуални обемни образи, които първоначално са се образували в ума. От това можем да заключим, че последната насочва целия процес на мислене към определен поток.
Съвременната философия е заета да изследва проблемите, свързани с изучаването на връзката между хората мислене , езика и познанията за околните реалности. Така че, в 20-ти век. се появява езикова философия, която изучава структурата на езика, мисъл, която може да се откъсне от реалния свят, но остава неразделна част от езика.
Диалектичната философия разглежда тези две понятия като историко-социално явление, благодарение на което развитието на езиковата структура е отражение на развитието на мисленето, съзнанието на всеки човек.