Плацентарният орган е временно "детско място", което съществува в женското тяло само в периода на носене на дете. Целта на появата му е да осигури на плода всичко необходимо за живот и развитие. При нарушения в работата на тялото се наблюдава хронична плацентна недостатъчност, което може да доведе до трудни резултати.
Тази патология се явява като последица от действието на много негативни аспекти върху тялото на майката, например:
Наличието на такава диагноза е тревожен сигнал, символизиращ факта, че плодът започва да изостава в развитието си, има дефекти в образуването на вътрешни органи, системи и т.н. Децата, родени след такова носене, страдат от нарушения на нервната система, практически нямат имунитет.
Хроничната плацентарна недостатъчност може да доведе до фетална смърт в утробата или сериозни дефекти в развитието. Той е разделен на два варианта на прогресия:
Обикновено компенсираната плацентарна недостатъчност предполага независимо от женското тяло решение на проблема, който е възникнал и не изисква медицинско лечение. Най-често в акушерската практика има вторична компенсирана хронична плацентарна недостатъчност, която може да бъде резултат от първичния стадий на патологията или резултат от влиянието на всички едни и същи негативни фактори. Често се случва след 18-та седмица на бременността.
В гинекологията има определена класификация на дефекти във функционирането на кръвния поток в системата майка-плацента-фетус, благодарение на което е възможно да се разграничи нивото на сложност на тази патология: