Когато раждат, а след това, отглеждайки детето си, родителите надявават на благодарност, но най-често на различни етапи на отглеждане те получават неподчинение вместо това и дори агресия.
Един моносилабичен отговор на въпроса защо едно дете непрекъснато вика, се привързва с родителите си и не се подчинява, никой не може да даде. Наистина, във всеки конкретен случай има причини за това, но нека се опитаме да разгледаме най-често срещаните.
Децата, особено след двегодишна възраст, просто не знаят как да изразят своите отрицателни чувства и емоции по различен начин. Ето защо под формата на протест децата не се подчиняват на майка си, когато смятат, че са прави. Начинът на неподчинение и измъчвания е единственият, с който разполагат, което активно използват. Единственият изход от такава ситуация може да бъде доброто и разбирането от страна на родителите, но не и наказанието.
Много родители са объркани: "Защо децата ми не ме слушат и не се хващат, буквално изневиделица?" Вече в ранна училищна възраст, грубостта в отговор на обща молба може да даде на детето обичайната импотентност. В края на краищата, детето е равно като тийнейджър осъзнавайки пълната му зависимост от родителите си, но иска да бъде независим, без да знае как.
Как мога да му помогна?Да, да, това е детето и чрез него и аз. Страда от лошото си поведение и самият той, а не само близо. На първо място, необходимо е да се установи диалог и на всяка възраст. Само спокойни, замислени думи от възрастни и искрено разбиране за преживяванията на син или дъщеря могат да променят ситуацията.
Ако не разбирате защо детето не се подчинява за първи път, тогава го слушайте по-внимателно. Може би защото иска да каже, че има напрегната ситуация с едно от членовете на семейството си или с връстниците си, и по този начин се опитва да привлече най-близките до него хора, за да разреши проблема, но не чрез питане, а с такъв безпристрастен метод.
Когато е трудно да се разберат действията на детето и е крайно необходимо да се предприемат мерки, които са по-активни от разговор от сърце до сърце, не го правете с телесното наказание, което още повече потиска нарастващата личност, но с лишаване от удоволствие. Това е ефективен метод, но трябва да бъде ясно спазван и да не се изключва избрания път.