Какво показва тестът за имуноглобулин Е?
Имуноглобулин Е (IgE) в човешкото тяло участва в появата на алергични реакции от непосредствен тип и в противогъбична защита. Когато взаимодействате с антиген (алергично вещество), възниква специфична реакция, причиняваща серотонинови и хистаминови емисии - вещества, които причиняват сърбеж, парене, обриви и други прояви на алергия.
Какво показва тестът за имуноглобулин Е?
При здрави хора имуноглобулинът в кръвната плазма присъства в много малки количества (около 0.001% от общия брой на всички имуноглобулини). Повишената производителност при анализа на имуноглобулин Е може да се наблюдава при:
- алергичен ринит ;
- атопичен дерматит;
- атопична бронхиална астма;
- алергична гастроентеропатия;
- системна анафилаксия;
- уртикария;
- някои гъбични лезии;
- червеи;
- инфекциозна мононуклеоза ;
- цироза на черния дроб.
В допълнение, честотата може да се повиши при някои автоимунни заболявания и имунна недостатъчност.
Кръвен тест за имуноглобулин Е
За анализ на имуноглобулин Е се взема кръв от вена, на празен стомах. По принцип неспецифичните фактори не оказват влияние върху резултатите от анализа на имуноглобулин Е, но трябва да бъдат взети незабавно, ако се подозира алергична реакция, тъй като средната продължителност на живот на такива имуноглобулини е около три дни.
За лекарства увеличаването на индекса може да доведе до приложение на пеницилинови препарати, докато намаляването може да доведе до приложението на фентонил. Също така, приемането на антихистаминови (антиалергични) лекарства в продължение на няколко дни може да доведе до нормализиране на нивото на имуноглобулин и анализът няма да бъде показателен.
Анализ за общ и специфичен имуноглобулин Е
Нормалният индикатор за имуноглобулин Е в кръвта не означава липсата на тенденция към алергични реакции. Приблизително 30% 
пациентите с атопични заболявания като цяло са в рамките на нормалния диапазон. В допълнение, общият показател за нивото на имуноглобулин не показва точната причина за развитие на алергична реакция.
За да се определи алергена, се правят допълнителни тестове за специфичен имуноглобулин Е, свързан със специфичен дестабилизиращ фактор. За да се направи това, след вземане на кръв се определя количественото съотношение на специфичен имуноглобулин към една или друга група алергени. Въз основа на тези показатели се прави кръстосано сравнение с резултатите от кожните тестове, дори и тогава алергенът може да бъде точно определен.