Алберт Айнщайн е учен, който е постигнал качествена революция в науката. Неговите трудове дадоха тласък на изучаването на много явления, които се смятаха за фантастични и невъзможни, между които например пътуванията във времето. Едно от най-значимите произведения на Айнщайн е класическият принцип на относителността.
Класическият принцип на относителността на Айнщайн казва, че физическите закони на природата имат еднаква форма във всяка инерционна референтна рамка. Основата на този постулат е колосалната работа за изследване на скоростта на светлината, резултатът от която е заключението, че скоростта на светлината във вакуум не зависи нито от референтните системи, нито от скоростта на източника и приемника на светлината. И няма значение къде и как наблюдавате тази светлина - скоростта й е непроменена.
Айнщайн формулира и специален теория относителността, чийто принцип е да се твърди, че пространството и времето формират една материална среда, чиито свойства трябва да се използват при описването на всякакви процеси, т.е. не създаваме триизмерен пространствен модел, а четириизмерен модел пространство-време.
Принципът на относителността на Айнщайн направи реална революция във физиката на началото на 20 век и промени начина, по който науката гледа на света. Теорията показва, че геометрията на Вселената не е пряка и еднаква, както твърди Евклид, че е извита. Днес с помощта на класиката принципно Учените за относителността обясняват много астрономически феномени, например кривината на орбитите на космическите тела, дължащи се на гравитационното поле на по-големи обекти.
Но въпреки важността си, работата на учения по теорията на относителността беше разпозната много по-късно от публикацията - само след като много постулати бяха доказани експериментално. И Нобеловата награда Айнщайн получи за своята работа по теорията на фотоелектричния ефект.