Феноменът, свързан с патологичните промени в кръвта и кръвообразуващите органи (костен мозък, далак, лимфни възли), подобен на симптомите на туморите на хематопоетичната система, се нарича левкоидна реакция. В някои случаи незрелите елементи на клетките влизат в кръвта, в други, производството на кръвни клетки се увеличава, в третата, продукцията на кръвните клетки е ограничена.

Класификация на левкоидните реакции

Формите на левкоидови реакции на кръвта са свързани с причините за появата им. Изясняват се следните основни видове неутрофилни левкоидни реакции:

  1. Левкеоидна реакция на еозинофилен тип. Свързан с алергични процеси в тялото. Често срещани причини за развитие са хелминтичните инвазии, лечебният дерматит, реакцията към въвеждането на антибиотични лекарства. В същото време, значителна сума от еозинофили ,
  2. Миелоидна левкеоидна реакция. Напомня хронична миелоидна левкемия. Промените в кръвта се наблюдават при метастази на ракови клетки в костите и могат да бъдат свързани със сериозни инфекциозни заболявания, различни интоксикации на тялото. В допълнение, реакцията може да възникне при приемане на противотуморни лекарства.
  3. Лихеоидна реакция от лимфоцитен тип. Развива се с инфекциозна мононуклеоза , рак, туберкулоза, някои вирусни инфекции и автоимунни заболявания (лупус еритематозус, ревматоиден артрит).

Диагностика на левкоидните реакции

За да се определи левкоидната реакция, се използват следните диагностични методи:

  • проучване на клиничната картина на заболяването;
  • лабораторно изследване на кръвни петна;
  • биопсия.
левкемоидна кръвна реакция

Левкемоидна терапия

Не съществува специфично лечение на левкоидни реакции. Патологичните промени от страна на хематопоетичната система намаляват или изчезват след завършване на лечението на основната болест, в резултат на което са възникнали. Така че, ако е потвърдена хелминтовата инвазия, се предписват антихелминтозни лекарства, при инфекциозни заболявания се извършва антибактериална терапия и т.н.

Изключенията са определени видове левкоидни реакции, когато въпреки лечението няма подобрения в клиничната картина на заболяването. В този случай комплексът от терапии се допълва от приема на симптоматични, антиалергични и някои хормонални средства.