Сквамозна (сквамозна) метаплазия е некачествени промени в епитела на вътрешните органи, които са защитна реакция на организма на влиянието на неблагоприятни фактори. Метаплазията е патологичен процес, при който еднослоен цилиндричен, призматичен или кубичен епител е заменен от по-здрави клетки от стратифициран плоскокръвен епител, с кератинизация или без. Най-често сквамозната метаплазия засяга епитела на лигавицата (особено при пушачи) и шийката на матката, но също така може да засегне лигавицата на пикочния мехур, червата и вътрешните жлези.
Ние разглеждаме развитието на метаплазия на примера на лигавицата на шийката на матката, където се появява замяната на цилиндричния епител с плоска. Това означава, че слой от резервни клетки се образува под слой от цилиндричен епител, който постепенно нараства. Постепенно горният слой на цилиндричния епител се обелва и се извършва подмяната му. След това идва етапът на незрели плоскоклетъчни метаплазии, при които по време на хистологичните изследвания границите на резервните клетъчни групи са ясно видими и се образуват няколко слоя клетки, подобни на нормалния плосък не-квадрен епител.
На етапа на съзряването на сквамозна метаплазия клетките стават все по-близки до междинните клетки на сквамозния епител и на етапа на зряла метаплазия епителът не може да се различи от естествения повърхностен слой на сквамозния епител.
Метаплазията не е болест, а вариант на адаптиране на организма към физиологични или патологични стресови фактори. В това отношение склетъчната метаплазия няма специфични признаци и се диагностицира само в лабораторни изследвания, поради откриването на сквамозни епителни клетки в смазки, храчки, други изследователски материали или хистологично изследване на тъканите.
Най-често метаплазията се образува на фона на хронични възпалителни процеси, както и с нежелани външни ефекти (пушене, работа в неблагоприятна среда и др.). Въпреки че сам по себе си това е доброкачествен обратим процес, но дългосрочното запазване на неблагоприятните фактори или липсата на лечение за болест, която провокира промени, може допълнително да доведе до развитие на дисплазия и преканцерозно състояние.
Най-честата е сквамозната метаплазия на шийката на матката. Това може да е реакция на:
Метаплазмата на клетъчните белодробни клетки е най-често причинена от тютюнопушенето, но може да бъде предизвикана и от хронични заболявания (бронхит, астма и т.н.). Метаплазката на пикочния мехур се причинява от възпалителни процеси, а циститът е на първо място сред причините.
Тъй като сквамозната метаплазия е вариант на адаптационната реакция на организма, тя не изисква специфично лечение като такова. След лечението на основното заболяване или спирането на ефектите върху тялото на стресовия фактор, след известно време самият епител се връща в нормално състояние. Например, за лечението на сквамозна метаплазия на бронхиалния епител, провокиран от тютюнопушенето, е достатъчно да се изостави този навик, а останалата част от лечението ще бъде симптоматична.