Важна гаранция за правилното развитие на плода е достатъчно количество кислород и хранителни вещества от майката, влизаща в тялото му. При неадекватно доставяне на кислород в детето се среща състояние, наречено кислородно гладуване или хипоксия. Ще се опитаме да разберем причините за гладуването на кислорода в плода, да разгледаме основните симптоми и превантивните мерки.
Първоначално трябва да се отбележи, че недохранването с кислород на плода е хронично и остро и има различни причини. Най-честата причина за хронична хипоксия е плацентарната недостатъчност, която може да бъде причинена от:
Острият гладуване на кислорода се причинява от преждевременно отделяне на плацентата, стегнато зацепване на кордата и продължително компресиране на плода на главата между тазовите кости по време на продължително раждане.
Един от показателите за благосъстоянието на плода е периодичните му движения. Нищо чудно, че един добър гинеколог, при всяко посещение в консултацията, пита бременна жена колко често чувства разбъркването на бебето си. В нормата те трябва да са най-малко 10 на ден. Когато бъдещо дете започва да изпитва липса на кислород, той става по-активен и жената ще забележи, че движенията стават по-чести. С течение на времето феталното тяло включва компенсаторни механизми, т.е. тялото му се адаптира да живее с постоянен дефицит на кислород.
Вторият метод за диагностика е слушане на плода сърдечен ритъм с помощта на акушерски стетоскоп или CTG , Обикновено сърдечният ритъм е в рамките на 110-160 удара в минута и по време на хронична хипоксия сърдечната честота е леко повишена.
Друго потвърждение на хроничната хипоксия на плода е вътрематочното забавяне на растежа на плода чрез ултразвук.
Въз основа на причините за хипоксия, можем да кажем как да избегнем недостига на кислород от плода. Основните мерки за предотвратяване на недостиг на кислород от плода са: отхвърляне на лоши навици, избягване на контакт с инфекции, ежедневни разходки на чист въздух, както и правилно хранене, богати на протеини и желязо, за предотвратяване на развитието на желязо-дефицитна анемия при бременни жени.