Мотивация за успех
Понякога, за да постигнем определени цели, липсваме стимул за действие, мотивация. Тази мотивация е двигателят на мнозинството, определяща инициативата на човек, както и качеството и скоростта на различните задачи. И един от основните мотиви е мотивацията за постигане на успех, която ще бъде разгледана в тази статия.
Първият, който въведе концепцията за мотивация за постижения, беше американският психолог Г. Мъри. Той идентифицира няколко конкурентни аспекта на тази мотивация и човекът може да се състезава със себе си, за да постигне успех. Резултатът от такава мотивационна тенденция е непрекъснатото самоусъвършенстване и желанието да се справим с нещо трудно.
По-късно други учени, които работеха върху теорията за мотивацията за постижения (и за успеха), идентифицираха няколко други (а понякога и противоречиви) аспекти. Често се предполага, че за хората, които са мотивирани да постигнат, средната степен на сложност на задачите е оптимална. В допълнение, резултатът от тяхното решение трябва да зависи почти изцяло от самия човек, а не от случая.
Желанието да се покажат високи резултати и в резултат на това да се постигне успех, е присъщо на първо място на инициативността и отговорността на хората. Мотивацията за постигане на целта изисква наличието на определени черти на характера, които определят това или това поведение.
Проблемът на мотивацията за постигане на успех
Психологията на мотивацията за постигане на успех е тясно свързана с желанието да се избегне провалът. Тези две понятия не са толкова сходни, колкото изглеждат на пръв поглед, защото в зависимост от целта (за постигане на успех или избягване на неуспех) се избира методът за получаване на желания резултат.
Мотивацията за постигане на целта често се свързва с предпазлив риск, т.е. е важно човек да бъде уверен в това, което е планирал. Преобладаването на тази мотивационна тенденция често ни принуждава да определяме средни стойности за постигането на цел или малко надценени (припомняме желанието за самоусъвършенстване). И как не 
Парадоксално, силно надценените цели често се избират от хора, мотивирани да се провалят. Това обаче е само един от полюсите по техен избор - те определят много по-често постижими цели.
Интересно е също така, че онези, които се опитват да избегнат провал, в случай на прости умения, действат по-бързо и по-ефективно, отколкото хората, мотивирани да успеят. И ако задачата не е проста, тогава "успешните", като правило, напредват напред. Ето защо, в различни ситуации, различните стремежи са по-ефективни за постигането на поставената цел.