Съдът е една от формите на мислене, без която не може да се случи познание. Съдебните решения изразяват връзката между обект и характеристика, потвърждават или отричат съществуването на това качество в дадено нещо. Всъщност това е мисълта, неговата форма, която ни разказва за връзката на обектите, и затова решението има специално място в логика и изграждането на аналитични вериги.
Характеристики на преценкитеПреди да преминем към класирането на решенията в логиката, трябва да намерим ясно разграничение между преценка и концепция.
Концепцията - говори за наличието на обект. Концепцията е "ден", "нощ", "сутрин" и др. А присъдата винаги описва присъствието или отсъствието на характеристиките - "Ранно утро", "Студен ден", "Тиха нощ".
Съдебните решения винаги се изразяват под формата на наративни присъди, освен това по-рано в граматиката същността на изреченията се нарича осъждение. Изречение, изразяващо присъда, се нарича знак, а самият смисъл на изречението е лъжа или истината. Това означава, че както при обикновени, така и при сложни преценки се проследява ясна логика: предложението отрича или потвърждава наличието на характеристика на обекта.
Например, можем да кажем, че "всички планети на слънчевата система се въртят около осите" и можем да кажем, че "няма планета на слънчевата система неподвижна".
В логиката има два вида преценки - прости и сложни.
Обикновените присъди, разделени на части, не могат да бъдат логично значение, те съдържат преценка само в неделима съвкупност. Например: "Математиката е кралицата на науките". Това просто изречение изразява едно единствено предложение логиката означава няколко различни мисли, те се състоят от комбинации от прости, прости + сложни или набор от сложни преценки.
Например: Ако удари утре, няма да излезем от града.
Основната характеристика на сложното решение е, че една от неговите части има различно значение и отделно от втората част на изречението.
Комплексни преценки и техните видовеВ логиката комплексните преценки са съставени от комбинации от прости преценки. Те са свързани чрез логически вериги - съюзи, импликации и еквивалентност. С прости думи, това са съюзи "и", "или", "но", "ако ... това".