Както всички инфекциозни заболявания, белодробната туберкулоза има своя инкубационен период. Изчислява се за периода от момента, в който патогенът навлезе в тялото (инфекция) и началото на първите клинични признаци на патологията. Това заболяване се дължи на комплекс от микобактерии, от които няколко вида могат да заразят хората.
Особено опасно е откритата форма на туберкулоза, когато носителят на инфекцията отделя патогени на патологията, а заобикалящите се хора са изложени на риск от инфекция. По принцип тази форма на заболяването се развива при хора, които преди това не са били в контакт с туберкулозни бактерии.
Продължителността на инкубационния период за туберкулоза преди появата на първоначалните симптоми е средно 3 до 4 седмици. По това време човек не освобождава патогенни бактерии в околната среда, т.е. не са заразни.
Заслужава обаче да се знае, че микобактерията, която не винаги е поглъщана, причинява инфекциозен процес. Тук играе ролята на няколко важни фактора. Най-важното е състоянието на имунната система. Организмът на здрав човек с добър имунитет, чиито защитни сили се мобилизират, възпрепятства развитието на болестта.
Хора със слаб имунитет, заразени ХИВ инфекция страдащи от други патологии, се разболяват по-бързо. Инфекция в дихателните пътища е в благоприятни условия, прониква в кръвоносната система, откъдето се изпраща до белите дробове. Така се развива болест, която скоро започва да се проявява.
Независимо да се идентифицира болестта в инкубационния период е невъзможно. Инфекцията може да бъде показана само чрез промяна в структурата на тъканта на засегнатите бели дробове, която се определя чрез флуорография. Следователно, това проучване трябва да се провежда редовно редовно веднъж годишно. Ранното откриване на патологията осигурява лесно лечение и пълно възстановяване.
Първите клинични прояви, които пациентът може да открие сами по себе си, не са специфични и могат да се разглеждат като симптоми на респираторно заболяване. Тези функции включват: