Празник на четиридесетте светии
22 март според новия стил православните християни празнуват празника на четиридесетте светии или, както се нарича още Ден на четиридесетте свети мъченици от Севастия.
Какво означава празникът на четиридесетте светии?
Историята на празника на четиридесетте светии произхожда от ранното християнство. През 313 г. в някои части на Свещената Римска империя християнската религия вече е легализирана и преследването на вярващите е прекратено. Това обаче не беше навсякъде. В Себастия, който се намирал на територията на съвременната Армения, император Ликиний разпореждал очистването на армията от християните, оставяйки само езичниците. В Севастия служил на пламенния езически агролийос и под негова заповед били четиридесет войници от Кападокия, изповядващи християнството. Военният командир иска от войниците да потвърдят своята преданост към езическите богове, но те отказват да направят това и са в затвора. Там съумяха да се предадат на молитвите и да чуят Божия глас, който ги насърчаваше и ги инструктира да не се съгласят преди изпитанията. На другата сутрин Агриколий отново се опита да разбие войниците, да прибегне до всякакви трикове и ласкателства, да прослави военните си убеждения и да ги убеди да се върнат към езическата вяра, получи свобода. Четиридесет кападокинци отново отново издържаха теста, а след това Агриолиус им нареди да бъдат отново затворени в тъмницата.
Седмица по-късно лисистката Лисиас пристигна в Севастия, която разпитваше войниците, но след като отново отказваха да се закълнат във вярност към езическите богове, заповядал на капудоците да бъдат убити с камъни. Обаче камъните по чудо не паднаха на войниците, разпръснати в различни посоки. Следващият тест, който беше да се пречупи съпротивата на мъчениците от Севастиана, беше стоенето голо на леда, на което Лизийс ги бе осъдил. За войниците беше още по-трудно, близо до реката се разтопи сауната. През нощта един от кападокийците не можеше да го издържи и се затича към горещата неотопляема колиба, но само прекрачи прага си и падна мъртъв. Други леко стояха на леда. И отново се случи чудо. Господ говори със себасейските мъченици, а след това затопли всичко около себе си, така че ледът се стопи и водата се затопли.
Една от пазачите, Аклалия, която беше единствената, която не сънуваше тогава, когато видя чудото, възкликна: "И аз съм християнин!" И стоеше в съответствие с кападоките.
Пристигайки следващата сутрин до реката, Agricolius и Lysias видяха, че войниците не са само живи и не са счупени, но сред тях е и един от стражите. После заповядаха да убият гърдите си с чук, за да умрат в агония. По-късно телата на себасейските мъченици бяха изгорени и костите бяха хвърлени в реката. Обаче епископът на Севастия, блажен Петър, по посока на Бога, успя да събере и погребе останките на свещените воини.
Знаците на празника на четиридесетте светии
Значението на празника на Църквата на 40-те светии е, че истинският вярващ не се съмнява в неговата вяра и след това го спасява, дори ако страда или дори страда от мъчителна смърт. Истинският християнин трябва да е твърд в своите убеждения и да не се отклонява от тях във всяка ситуация.
На този ден е обичайно да си спомняте четирийсетте кападокински войници, които са дали живота си за своята вяра в Бога. В чест на тях, в ортодоксалните семейства се предлага специална храна - кифли под формата на чучулиги. Тези птици, техният полет, са свързани с поведението на севещавите мъченици. Птицата смело излита към слънцето, но подаде оставка пред величието на Господ Бог и рязко се гмурва надолу. Така че Четиридесетте свети мъченици, като се примириха с неизбежната и ужасна смърт, успяха да се възведат при Господа и да получат благодатта Му.