Ентеровирусният менингит е тежко и преходно възпаление на лигавицата на мозъка. Основната причина за тази патология се счита за ентеровирусна инфекция. Предава се чрез въздушни капчици и в контакт с вирусния носител.
Инкубационният период за ентеровирусен менингит е 2-12 дни. Заболяването започва с разхлабени изпражнения, рязко покачване на температурата, повръщане и тежки главоболия. Характерните симптоми на ентеровирусния менингит също са:
В тежки случаи са засегнати черепните нерви и има затруднения при преглъщане, страбизъм, диплопия и нарушения на двигателната активност.
При най-малкото съмнение за ентеровирусен менингит трябва незабавно да се обадите на лекар, защото последствията от това заболяване са много сериозни: кръвоизливи в надбъбречните жлези, подуване на мозъка и т.н. В болница се провежда преглед, който потвърждава или отхвърля диагнозата. Пациентите правят:
За лечение на ентеровирус серозен менингит се предписват антивирусни лекарства Ацикловир или интерферон. Пациентите с отслабен имунитет се нуждаят от интравенозен имуноглобулин. Намаляването на вътречерепното налягане е от първостепенно значение при лечението на такова заболяване, поради което на пациента се предписва:
В някои случаи също е необходимо да се прилагат интравенозни физиологични разтвори на изотонични разтвори. Те перфектно премахват интоксикацията. За облекчаване на главоболието обикновено се извършват лумбални терапевтични пробиви и при повишена температура се използват антипиретични средства - ибупрофен или парацетамол. Ако пациентът има спазми, се предписва Seduxen или Homosedan. Като адювантна терапия, пациентите са показали, че приемат ноотропи (глицин или пирацетам ) и лекарства за лечение на заболявания на нервната система (Никотинамид, Сукцинова киселина, Рибофлавин).
След пълно възстановяване, като профилактика на ентеровирусен менингит, човек трябва: