Концепцията за дисбактериоза е най-често свързана с нарушение на чревната микрофлора. И за съжаление, не всяка жена знае, че много често дисбалансът на полезни и вредни бактерии във влагалището става причина за дискомфорт в интимната област. В гинекологията това заболяване се нарича бактериална вагиноза или вагинална дисбактериоза.
Флората на влагалището е уникална и балансирана, като правило включва повече от 40 вида различни микроорганизми. Основно това са лакто- и бифидобактерии, които са отговорни за поддържането на повишено ниво на киселинност във влагалището и за производство на водороден пероксид. Това осигурява защита на всички репродуктивни органи от растежа и възпроизводството на вредни бактерии. Представени във вагината и опортюнистичните представители, но в малцинството, те не представляват заплаха за здравето.
Въпреки това, за да се наруши хармоничното съществуване на местните жители, не са необходими особени усилия. Причините за дисбиоза в гинекологията се считат за:
В гинекологията включват симптоми на дисбактериоза сърбеж и изгаряне в интимната област, появата на специфични секрети, подуване и зачервяване на малки и големи срамни устни. Болестта може да се прояви в различна степен.
Характерните признаци на дисбиоза в гинекологията включват хроничния й ход, периоди на обостряния и ремисии. Разбира се, дисбактериозата не е сред най-опасните заболявания, а изисква да се предприемат определени мерки за елиминирането й, за да се избегне развитието на усложнения.
В процеса на лечение на дисбиоза не може да се съсредоточи само върху елиминирането на патогена, също е необходимо да се възстанови нормалната микрофлора на вагината и да се засилят защитните свойства на имунната система. Ако лечението е предписано правилно, то задължително има две направления:
Ако лечението е предписано навреме и подходящо за степента бактериална вагиноза тогава процесът на възстановяване не отнема много време.
В допълнение към дискомфорта, той може да служи като отправна точка за по-сериозни заболявания. Тя не се предава сексуално, но в процеса на лечение е по-добре да се ограничат сексуалните контакти. Предотвратяване на това заболяване е изключително трудно. Само изчерпателните мерки ще помогнат за запазване на естествената биоценоза на влагалището в равновесно състояние.