Доминирането е многоцелева концепция, която главно се отнася до способността за заемане на господстващо положение. Това понятие е в биологията, психологията и в много други области на науката.
Доминирането е характерна черта, която се проявява в желанието и способността постоянно да заемат важна, господстваща позиция във всяка група и в същото време да влияят на други хора, да диктуват волята си.
В психологическия тест на Кетел доминантата се характеризира с такива допълнителни качества като независимост, постоянство, увереност, независимост, упоритост, самоувереност и в някои случаи агресивност, конфликт, жажда за възхищение, отказ да признае властта, авторитарно поведение, бунт. Във всички тези свойства и тяхната комбинация тенденцията към господство е скрита.
Доминиращата личност е лесна за разпознаване - това са талантливи лидери, предприемачи, владетели, хора с изключителни организационни умения. Не можем да кажем, че всеки господстващ човек е жесток или се опитва да потисне нечия друга воля - тези черти са крайни.
В допълнение към господството на характера, психологията също така разглежда господството на полукълбото. Не е тайна, че всяко от мозъчните полукълба има свои специфични функции и има мнение, че всеки човек доминира един над друг, като по този начин укрепва определен тип мислене и удавя вторият. Нека разгледаме по-подробно техните психически функции:
Ляво полукълбо:
Има научно мнение, че хората с доминиращото ляво полукълбо са най-силно фокусирани върху теорията, развиват реч, са активни, целенасочени и могат да предскажат резултатите от действията и събитията.
Правното полукълбо
Лице, което е доминирано от дясното полукълбо, предпочита по-скоро някои специфични дейности, обикновено те са бавни, спокойни, несъвместими, но много чувствителни към околната среда, податливи на хора и събития.
Хората, чието дясно и ляво полукълбо са еднакво развити, обикновено до известна степен съчетават в техния тип мислене характеристиките, присъщи на двете полукълба.
Освен това е известно, че доминирането на полукълба може да не се появява постоянно, но само в някои специфични случаи. Обикновено полусферите взаимодействат последователно: например, когато се обработва информация, първо се задейства дясното полукълбо, а след това анализът се премества вляво, в който се осъществява окончателното осъзнаване на данните.