Ако в къщата живее един приятел с четири крака, важно е да се обърне внимание на състоянието на кожата. Неговите промени понякога се свързват с паразитизъм от различни видове акари , Известният паразит е demodekoz , чието местообитание може да бъде космените фоликули и мастните жлези на домашния любимец.

Демодекозна терапия

В зависимост от формата на заболяването, върху кожата на болното животно се появяват люспи, папули или пустули. С лабораторно потвърждение на демодикоза при кучета се избират методи на лечение, които се извършват у дома. Интегриран подход, насочен към подобряване на имунитета и възстановяване на функциите на кожата, дава най-бързи резултати.

Много хора препоръчват използването на имунопаразин суспензия за лечение. Интрамускулните инжекции в препоръчителните дози активират клетките на организма, отговорни за борбата с причинителя. Акарицидите ще ускорят терапията с директен контакт, с който умира. Заразената кожа се пръска от цилиндрите или се поставят върху тях лосиони с емулсионен разтвор на масло или вода. Ципам, Демизон, Амитразин, Ивермектин и други лекарства имат такива свойства, които често трябва да бъдат избрани индивидуално. Използват се също масло от чаено дърво, сярна катран от катран и прием на сяра. Куче за възстановяване на чернодробните клетки получава лекарства, известни на всички Карс, LIV-52 или други хепапротектори.

В процеса на лечение трябва да изберете правилната храна. Най-добре е да купите хипоалергенни готови храни, известни компании. Инжекциите на акарициди, отглеждани от кучета, се препоръчват само когато са абсолютно необходими, тъй като те причиняват голяма вреда на тялото. Ако сте свързали вторична инфекция, по-добре е да се свържете с лабораторията, където ще определи вида на патогена и да избере необходимия антибиотик.

Лечението на народни средства за демодикоза при кучета у дома може да бъде само адювантна терапия. Понякога те използват мехлем на базата на флорентин или отвара от пелин, но пълното изключване на химиотерапевтичните лекарства може да доведе до разпространението на болестта и прехода й към хронична форма.