Името Марина е от гръцки произход и означава "море", "лазур". В допълнение, това име е един от епитетите на гръцката богиня на красотата и любовта на Афродита.
В Православието имало и няколко светии, на име Марина, в чест на които се празнуват името и денят на Ангела. Маринките имат две дати на Ангел Ден - 13 март и на 30 юли.
Имената на пролетното име на името се празнуват в чест на Марина Берия (македонска) и нейната сестра Кира. Две момичета, които са достигнали зряла възраст, решиха да напуснат къщата на благородни родители и станаха отшелници. Светите девици живееха извън града в малък изкоп и хранеха само веднъж на всеки 40 дни. Тяхната неприкосновеност те нарушават само за пътуването до Божия гроб, разположен в Ерусалим, и ковчега на Feqla в Isauria. Трябва да се отбележи, че по време на двете пътувания Марина и Сайръс не са взели никаква храна и са претърпели всички лишения.
Летен рожден ден, падащ на 30 юли се празнуват в чест на Антиохийско море, родното място на Антиохия от Писдие (сега е територията на Турция). Баща й бил свещеник, но въпреки това тя била привлечена от християнската вяра. На 12-годишна възраст Света Мария получава кръщение, в резултат на което баща й се е отказал от нея.
На 15-годишна възраст на момичето му беше предложено подарък за ръката и сърцето на владетеля на Антиохия. Но връзката им трябваше да промени вярата, на която Марина не се съгласи. Тогава тя е била подложена на ужасни мъчения: те вкарваха нокти в нея, размазани с пръчки, изгорени от огън. На третия ден от изтезанията, от ръцете й бяха изпратени окови, а отгоре изплуваше необикновена светлина. Виждайки това изумление, хората започнаха да хвалят Бога, който разгневи владетеля. Той разпореди екзекуцията на Светия и всички, които вярваха в Христос. На този ден бяха убити 15 000 души. Днес западната църква почита Марина, наричайки я Маргарита от Антиохия. Много църкви са кръстени на името й.