Във всяко общество хората правят разграничения между други хора и групи, учат се да намерят връзка между тези различия с качествата на другите или връзката им с една група.
В различните култури има определени различия в поведението, чувствата по време на взаимоотношенията между хората. Същността на тази разлика се крие в индивидуалната роля на всеки човек в сравнение с ролята в екипа.
Значителна част от съвременното човечество живее в общества, където в повечето случаи интересът към групата като цяло доминира над интереса към всеки индивид.
Колективизмът е вид светоглед, според който при формирането на решенията се поставя акцент върху значението на колектива. Това означава интересът на хората в тясно обединени групи, общности.
Колективизмът се класифицира като:
В хоризонталната се представя, че се състои от вътрешна група. В него всеки има равни права. Целите на обществото преобладават над личните интереси. Но хоризонталният колективизъм се характеризира с недобре развито групово мислене, което по себе си е присъщо за потискането на проявлението на личността от обществото.
Пример за такива субкултури са само няколко държави (защото днес такива държави изобщо не съществуват) В литературата личността се отнася до представители на вътрешни групи, характеризиращи се с йерархични отношения, статус и за двата вида е характерен принципът на колективизма, според който живота на обществото , интересите му над индивида трябва да бъдат в челните редици на всеки човек.
Степента на влиянието му върху личността се определя от доброжелателно, грижовно отношение към вътрешния свят на индивида. Така въз основа на това се развива колективистичната концепция за педагогическото образование. Целта на това е да внуши чувство за колективизъм от детството.
Така че още от ранна възраст децата са преподавали игри, които са допринесли за придобиването на умения за работа в екип. При отборните игри децата са се научили да се грижат не само за личните си резултати, но и за екипните задачи, способността да се радват на постиженията на другите деца, да оценяват тактично, като наблягат преди всичко на достойнство, а не на негативни качества.
Това означава, че същността на изучаването на колективизма се крие във факта, че човек трябва да бъде озадачен, преди всичко от проблемите на обществото, колективът, в който се намира, трябва да се стреми да помогне за решаване на всички проблеми, които възникват тук. Персоналът трябва да се научи да мисли не като индивидуален хотел, а като неразделна част от колектива.
Индивидуализмът и колективизмът са един вид противоположности в смислените понятия.
Така индивидуализмът е вид светоглед, чийто основен принцип е индивидуалната свобода. Според индивидуализма, човек трябва да се придържа към правилото "разчита само на себе си", трябва да има своята лична независимост. Този вид светоглед се противопоставя на доктрините за потискане на индивида, по-специално, ако такова потискане се създава от обществото или от държавата.
Индивидуализмът е противоположност на социализма, холизма, фашизма, етатизма, колективизма, комунизма, социалната психология и социология, тоталитаризмът, който поставя като основна цел подчиняването на човека към обществото.
Според анкетата на F. Trompenaarsu най-голям брой респонденти, които се придържат към индивидуалистичните ценности, са:
На последно място е Египет (само 30%).
Трябва да се отбележи, че колективизмът не е характерен за съвременното западно общество, в сравнение с индивидуализма. Това може да се обясни както с промяната на световната визия на хората, така и с развитието на различни направления в психологията, философията, които замениха доктрината за колективизма.