Клостридията е род на анаеробни бактерии, някои от които са част от нормалната микрофлора на стомашно-чревния тракт, женския генитален тракт. Също така, понякога тези микроорганизми се намират на повърхността на кожата и в устата, но все още основното местообитание е червата.
В изпражненията на здрави възрастни хора Clostridia може да се съдържа в количество не повече от 105 CFU / g. Бактериологичното изследване на изпражненията за клостриди може да бъде предписано на пациенти с такива клинични симптоми като:
Бактериологичното изследване на фекалиите върху клостридията се извършва в процеса на анализ на фекални маси за дисбактериоза, което ви позволява да определите кои микроорганизми и какви количества обитават човешкото черво. Надеждността на резултатите се определя до голяма степен от верността на събирането на материали за изследване.
Опасност от клостридииПовечето от видовете клостриди не са патогенни и участват в преработката на протеини. В резултат на това се отделят токсични вещества индол и скатол, които в малки количества стимулират чревната перисталтика и улесняват отделянето на фекални маси. Но с увеличаване на броя на клостридиите в стомашно-чревния тракт, количеството на тези токсични вещества се увеличава, което може да доведе до развитие на такава патология като гниене диспепсия.
Някои видове клостридии са опасни и причиняват сериозни заболявания, които могат да бъдат фатални:
при отравяне с колбаси и тетанус засяга нервната система и мускулната тъкан. Газовата гангрена е усложнение на процеса на раната, при която тялото бързо се отравя от продуктите на разлагането на засегнатите тъкани.
Clostridia perfringens, които са причинителите на газовата гангрена, също могат да причинят интоксикация на тялото, когато консумират заразена храна. Клостридиите произвеждат токсини, които са основният фактор за развитието на отравяния.
Друга болест, която тези микроорганизми могат да причинят, е свързана с антибиотици диария. Това заболяване се развива в резултат на приемането на антибиотици, които потискат не само патогенната, но и нормалната чревна микрофлора. В резултат броят на клостридиите (както и на други патогенни бактерии) се увеличава.