В черепната кост има няколко кухини, които комуникират с носната кухина с тесни отвори, това са парасановите синуси (аксесоарни синуси). Те се представят от сдвоения челен, сдвоен максиларен синус и сдвоения лабиринт, както и от несдвоения клиновиден синус. Основната цел на синусите е да овлажняват и затоплят въздуха, преди да преминат в долните части на дихателната система.
Характеристики на структурата на синусите на носаБлизките назални синуси са покрити със слизеста мембрана, която постоянно произвежда малко количество слуз, за да очисти въздуха, който се вдъхва от замърсявания и микроби. Ако лигавицата на синусите се зарази и възпали, значително се сгъсти и започва да произвежда повече слуз. Сгъстяващата слуз запушва отворите на парасановите синуси, което създава пречка за обмяната на въздуха и изтичането на слуз. В резултат се получава натрупване на вискозна слуз, развиват се гнойни процеси.
Ако патологичният процес в подчинените синуси отнема много време (повече от дванадесет седмици), той се смята за хроничен. Тази форма на заболяването най-често се развива в резултат на нелекуван или нелекуван остър синузит, но могат да играят роля и травматични фактори, кривина на носната септума, алергични реакции, кариозни зъби, нови наранявания в носа, тютюнопушене и други.Научете какви са симптомите на хроничен синузит при възрастни, и как трябва да се лекува.
Проявите на дългосрочната текуща форма на болестта не са толкова интензивни, колкото при остър синузит, а стават по-изразени с прогресията на гнойните процеси в синусите. Но е възможно да се подозира болестта на някои основания, което би трябвало да служи като основа за търсене на медицинска помощ и провеждане на диагностични изследвания. Така че водещите симптоми са:
В повечето случаи хроничният синузит е податлив на консервативно сложно лечение. Това отчита, че за разлика от острите процеси в парасановите синуси с преобладаваща патогенна монофлора, в хроничния процес се откриват асоциации на микрофлората (стрептококи, стафилококи, пневмококи, Pseudomonas aeruginosa и т.н.). Лекарствената терапия за хроничен синузит включва:
Понякога се налага хирургическа интервенция: излугване на слуз през синусовия катетър, пробиване на параминната кухина, операция за отстраняване на тумори, изправяне на носната преграда и т.н.
Методите на физиотерапия - динамични течения, UHF-терапия, инхалация и т.н., са доста ефективни при хроничен синузит. Важно е да проведете пълен терапевтичен курс в съответствие с всички медицински препоръки, за да предотвратите релапс.