Амниотичната течност или амниотичната течност е водна среда, която обгражда бебето от ранна бременност и до момента на раждане. В тази среда детето се чувства комфортно както в температурата, така и в общите усещания. Течността го предпазва от механични наранявания, подхранва го, дава чувство за сигурност.
Тъй като амниотичната течност играе важна роля по време на бременността, лекарите я следят внимателно. Особено се отнася до такъв показател като количеството на амниотичната течност. Обикновено бременността на амниотичната течност трябва да бъде най-малко 500 и не повече от 2000 ml.
Разбира се, на най-ранна дата е само 30 мл, но по-близо до 37 седмици, обемът достига върховата си стойност от 1500 мл. По-близо до раждането, този обем намалява до почти 800 мл. Съставът на амниотичната течност също се променя. Ако в началото на бременността тя е сходна по структура с кръвната плазма, то в по-късен момент продуктите от живота на бебето се смесват тук. Разбира се, водата се почиства - на всеки 3 часа, те са напълно актуализирани.
Функции на амниотичната течностСред назначенията на амниотична течност - амортизация и защита срещу възможни наранявания, помощ при метаболизма между майка и дете, хранене на бебета, доставка на кислород.
И в процеса на раждане, амниотичната течност помага при отварянето на шийката на матката, действайки като хидравличен клин и "удряйки" пътя на бебето да излезе.
Анализ на амниотичната течностВ някои случаи лекарите изпращат бременната жена на прием на амниотични течности за анализ. Тази процедура се нарича амниоцентеза и включва пункция на пикочния мехур.
Сред индикациите за амниоцентеза:
Проучването на амниотичната течност позволява научете секса на нероденото дете , неговата кръвна група, вероятни наследствени заболявания. Този анализ обаче може да се извърши само от 14-тата седмица на бременността.
Тя е изключително рядка, но се среща сред бременни жени като патология като емболия амниотична течност ( емболия с амниотична течност ). Това се случва, когато течността навлезе в кръвообращението на майката и провокира спазъм на клоните на белодробната артерия на жената. В 70-90% от случаите той завършва с летален изход. За щастие подобно явление се среща в 1 от 20-30 хиляди рода.