Увеличаването на бъбречния таз в детето, за съжаление, не е необичайно. Това заболяване се нарича пиелоектазия и може да бъде вродено (появява се дори в утробата) или придобито. Болестта може да засегне както левия, така и десния бъбрек, по-рядко и двата бъбрека едновременно.

Най-често причината за заболяването е:

  • нарушение на естествения поток от урина от таза и вследствие на това нарушение на кръвообращението в бъбреците;
  • анормално развитие на горните пикочни пътища (често неправилно разположение на уретера);
  • усложнение на бъбречното заболяване: възпаление, тумори, камъни.

Болестта протича в три етапа:

  1. Разширяване на бъбречния таз, в който не се нарушава бъбречната функция.
  2. Разширяването на таза и кайсията на бъбрека на детето, докато бъбречната функция е частично увредена.
  3. Сцената, при която изтъняване на тъканите и разграждането на бъбреците.

Обикновено заболяването се открива чрез ултразвук, тази патология може да бъде открита още в 20-тата седмица на бременността, но в повечето случаи вътрематочната болест изчезва само по себе си в резултат на образуването на органи и системи. При новородените заболяването може да бъде открито чрез подуване на корема и наличие на кръв в урината на новороденото. През първия месец от живота на детето се препоръчва ултразвук на бъбреците. Размерът на бъбречната таза зависи от възрастта на детето и обикновено е:

  • за 2-3 години - 0.1-1 ml;
  • лечение на бъбречния таз
  • 3-5 години - 2 ml;
  • в юношеството - 6-8 ml.

Увеличаването на бъбречния таз при деца в повечето случаи е лечимо, но ако бъбреците се влошат, е необходима хирургична интервенция. Лечението на бъбречния таз в ранните етапи включва лекарствена терапия, билкови инфузии, както и системно наблюдение на бъбреците. Хирургическата интервенция често се извършва чрез метода на пиелопластиката, включително изрязването на тесен участък от уретера и образуването на връзката (фистула) между таза и уретера.