Мозъчен глиобластом - причини
Глиобластомът е най-често диагностицираният мозъчен тумор, който се класифицира като злокачествено заболяване степен 4. Тумор се образува от глиални клетки - помощни клетки на нервната тъкан. Механизмът на образуване на тумори е свързан с нарушен растеж и функциониране на тези клетки, които се натрупват в една област и образуват тумор. Глиобластомата е склонна към бърз растеж, кълняемост в тъканта, няма ясни граници и очертания. Какви са вероятните причини за този тип мозъчен рак и какви са последиците от глиобластомния тумор?
Причини на мозъчния глиобластом
Въпреки факта, че изследванията се провеждат непрекъснато и това заболяване е известно от дълго време, причините за глиобластома на мозъка все още не са идентифицирани. Има само редица фактори, които увеличават риска от развитие на този тип злокачествени тумори. Основните са:
- излагане на високи дози йонизиращо лъчение;
- наличието на астроцитоми на мозъка (тип на вътречерепен доброкачествен тумор), които могат да станат злокачествени по всяко време;
- генетични заболявания (включително туберкулозна склероза, неврофиброматоза, синдром на Li-Fraumeni и др.);
- генетично предразположение (откриване на глиобластома в близкото семейство);
- излагане на въздействието на електромагнитно излъчване;
- възраст над 50 години;
- мъжки пол (при мъжете заболяването се диагностицира по-често);
- влиянието на вредни химикали (по-специално на поливинил хлорид);
- някои вирусни заболявания.
При повишен риск от развитие на злокачествени тумори се препоръчва периодично да се диагностицира тялото. Глиобластом може да бъде открит чрез компютър или магнитен резонанс томография с 
използвайки специално контрастно лекарство.
Последици от мозъчния глиобластом
За съжаление, глиобластом е нелечимо заболяване и всички налични методи могат само да удължат живота на пациента и да облекчат симптомите на рак. Продължителността на живота на повечето пациенти, лекувани, не надвишава една година, само малка част от пациентите с тази диагноза живеят в продължение на две години. Остава само да се надяваме, че скоро учените ще намерят по-ефективни начини за борба с глиобластомите, защото научните изследвания не спират.